Информация
Родината на моите прадеди
- Армения е от дестинациите, които са малко познати за туристите.
Тази страна
ще Ви плени със своята красива природа, прекрасна атмосфера, гостоприемен
народ, забележителна архитектура и култура...
Армения е древна страна от Югозападна Азия, но
политически и културно тя е приемана като част от Европа. Тя граничи с Турция на
запад, Грузия на север. Има общи граници и с Азербайджан на изток и с
Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. Площта ѝ е 29 743 км², от
които 28 342 км² суша и 1401 км² водна площ.
Релефът на
Армения е предимно планински, силно разчленен от дълбоки речни долини. Голяма
част от площта е заета от високото Арменско плато, обградено от североизток и
изток от стръмните хребети на Малък Кавказ . Равнинен релеф има само на
югозапад, където е разположена част от Араратската равнина. Армения има огромни
хидроресурси – многобройни малки, но буйни реки и потоци, с много водопади и
бързеи, и над 100 планински езера. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина езеро на надморска височина над 1900 м. Очарователното високопланинско езеро Севан е единственият голям източник на прясна вода в Армения и в цял Кавказ. Севанската скумрия – ишхан, риба от семейството на сьомгите, е разпространена само в района на езерото.
Климатът в
страната е континентален. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до
средата на септември. Зимите са много студени с изобилие от сняг. Изчислено е, че в приготвянето на арменските ястия се използват около 300 вида диворастящи треви и цветя, които се употребяват като подправки или дори като основни ястия. Това се обяснява с климатичните условия и многообразието на планинската флора, която е снабдявала източните кухни, включително и арменската, с различни етерични растения.
Символи на Армения:
1. Национален флаг - той се състои от три еднакви хоризонтални цветни полета – червено, синьо и кайсиево, подредени в този ред от горе на долу. Отношението ширина към дължина е 1:2.
Символи на Армения:
1. Национален флаг - той се състои от три еднакви хоризонтални цветни полета – червено, синьо и кайсиево, подредени в този ред от горе на долу. Отношението ширина към дължина е 1:2.
Съществуват
няколко теории за значението на цветовете, но най-разпространената е, че
червеното представлява кръвта на арменците, пролята за защита на страната,
синьото е природата на страната, а кайсиевото – националната смелост и
трудолюбие.
Според дефиницията записана в закона за знамето на Армения приет на 15 юни 2006
г., червения цвят символизира планинските земи, постоянната борба на арменците
за живот, християнската вяра, независимостта и свободата. Синият цвят
символизира стремежа на арменците да живеят мирно под синьото небе. Оранжевият
цвят символизира изобретателността и трудолюбието на арменците.
2. Национален химн - „Мер Хайреник“ (в превод: „Наше отечество“).
Химнът е адаптирана версия на „Песента на италианката“ по текст на Микаел Налбандян (1829 – 1866), написан през 1859 година. Музиката за химна е написана по-късно от композитора Барсех Каначян (1885 – 1967). Това е националният химн на Първата Арменска република от 1918 - 1920 година и отново е утвърден за национален символ след разпада на СССР, на 1 юли 1991 година. В химна са влезли първият, третият, четвъртият и шестият куплети на „Песента на италианката“.
3. Национален герб - приет на 23 август 1990 г. от Върховния арменски съвет. В основата му е положен гербът на Първата Арменска република (1918 - 1920), който е разработен от архитекта Александър Таманян и художника Хагоп Коджоян.
2. Национален химн - „Мер Хайреник“ (в превод: „Наше отечество“).
Химнът е адаптирана версия на „Песента на италианката“ по текст на Микаел Налбандян (1829 – 1866), написан през 1859 година. Музиката за химна е написана по-късно от композитора Барсех Каначян (1885 – 1967). Това е националният химн на Първата Арменска република от 1918 - 1920 година и отново е утвърден за национален символ след разпада на СССР, на 1 юли 1991 година. В химна са влезли първият, третият, четвъртият и шестият куплети на „Песента на италианката“.
3. Национален герб - приет на 23 август 1990 г. от Върховния арменски съвет. В основата му е положен гербът на Първата Арменска република (1918 - 1920), който е разработен от архитекта Александър Таманян и художника Хагоп Коджоян.
Гербът представлява щит, разделен на четири части, в центъра на който е изобразена връх Арарат, символ на арменската нация, с Ноевия ковчег върху него, тъй като съгласно библейските писания именно на връх Арарат ковчегът на Ной намира пристан след оттеглянето на водите на Потопа. Останалите четири секции на щита символизират четирите независими арменски царства в историята на страната. Това са Аршак, Ардашез, Царството на Баградите и Царството на Рубенидите.
Лъвът и орелът, които придържат щита от двете му страни, символизират мъдрост, гордост, търпение и благородство. В течение на много столетия те са били също така и символ на арменските царски династии. В долната част на герба са изобразени меч – символ на властта и силата на нацията, пшеничен клас – на трудолюбието на арменците, паче перо – на интелектуалното и културно наследство на арменския народ. Гербът завършва с трицветна лента от националното знаме.
Коментари
Публикуване на коментар