Армения и ЮНЕСКО

В списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на Армения са включени:

1. Хачкар - каменен кръст;
2. Дудук - музикален духов инструмент;
3. Епосът "Давид Сасунски";
4. Лаваш - традиционен хляб;
5. Кочари - традиционен танц.

          

      Хачкарът е каменен кръст, или по-често стела (висока масивна плоча) с кръст и богата врязана резба и различни изображения, издълбани върху камъка, който обичайно се поставял на кръстопът, във и върху фасадите на манастири и като самостоятелен християнски паметник (оброчище) в Армения и населените с арменци райони.

На територията на Армения са описани хиляди хачкари, като всеки от тях има уникална плетеница от гравирани символи, но всички рисунки са издържани в един стил.

Много често в каменните кръстове са вплетени букви от арменската азбука, за да са рамо до рамо Вярата и Езикът на арменския народ. Те са майката и бащата на този изстрадал, но героичен и смел народ.

Дудукът е древен арменски духов инструмент, изработен ръчно от кайсиево дърво. Звукът му се получава от вибрациите на две тръстикови пластини . 

На лицевата страна на инструмента има 7-8 звукови отвора и още 1-2 на обратната страна. Настройката за дудука се извършва чрез изменения на диаметъра на отворите. 

Ръчната изработка и настройката на дудука са съпоставими по трудоемкост. Спецификата на дървесината на кайсията спомага от инструмента да се извличат нежни незабравими звуци.

Музиката от дудука е тъжна, докосваща всеки слушател, затова  в саундтрака на много филми е заложено изпълнение на този музикален инструмент. Такива филми са „Гладиатор“, „ Страстите Христови“ и др. 

Давид Сасунски (арм. - Сасунци Давид) е арменският юнашки или по-точно героичен епос. 

Той включва четири клона - "Санасар и Багдасар", "Старият Мъхер", "Давид Сасунски" и "Младият Мъхер". 

Прието е да се тълкува, че обемният текст носи името на третия си дял, защото той се свързва с реално събитие - селското въстание срещу бирниците, изпратени от арабския халиф през 851 г. в една от областите на стара Армения - Сасун, който винаги е бил един от центровете на будния и свободолюбив арменски народ. Областта Сасун някога се е простирала върху планинския масив на Арменското плато, заключен между реките Тигър и Ефрат, и се е намирала на север-североизток от една от древните арменски столици Тигранакерд. Тази територия днес е в чертите на Турция.

Арменската прясна питка - лаваш ,приготвена без мая е изкушение за много хора.

           Лаваш е мек плосък хляб, чийто произход е арменски. На арменски името лаваш се състои от две части - "лав", което значи "добра" и "аш", което значи "храна", т.е. лаваш означава "добра храна".

            Традицията на приготвянето на лаваш датира от повече от 6000 години. Култът и традицията за консумацията на лаваша като основен арменски хляб датира още от времето на цар Арам, за който историята разказва следната легенда:

Този хляб се приготвя лесно и е чудесен с хумус, салата с лук или пък със зеленчуков хайвер. Независимо от къде идва, хлябът е уникално вкусен, диетичен и се приготвя лесно. В състава на този вид хляб влизат само три съставки – брашно, вода и сол.

В древни времена, а и днес в някои райони на Армения лавашът се пече  в специална пещ, наречена „тонир“. Тя представлява вкопана в земята дупка, стените на коята са облепени първо с качествена  глина. След изсушаването на глината, върху стените на пещта се лепят възглавници, върху които се разстила лаваша. Запалва се огън, като за отвеждането на пушека се предвижда и специален отдушник. В пещта се развиват около 500° С, а формата й осигурява непрекъсната циркулация на горещ въздух. Традиционно, тестото за  приготвянето на лаваша се разточва на тънко и се изпича върху горещите стени на тази глинена фурна.  Готвенето в тонир придава специфика както на хляба, така и на ястията с месо, риба и зеленчуци.

Как се прави лаваш?

Танцът „Кочари“ се появил още в първобитно общинния строй и е свързан с култа към животните  и плодородието. Разпространен е в цяла Армения и Диаспората  (страните, в които живеят арменци). След всяка своя победа арменците с въодушевление дават израз на своята радост  и боен дух с този танц. 

Знаменателни са изпълненията на „ Кочари“ в  Берлин пред Райхстага в края на Втората световна война, на празници и по площадите на Москва, Ереван, Ню Йорк, Париж и други големи градове. Танцът привлича със своята образност и мъжествена динамика. „Кочари“ се използва в много музикални изпълнения.